Още ли духаш свещички на рождения си ден?

Аз духам. И си пожелавам желания, разбира се. Първите 21 години желанието ми си беше все едно и също: да ми купят КУЧЕНЦЕ. Явно в света на възрастните това е голям проблем, тъй като им отне неприлично дълго време. Веднъж ми купиха кученце, но то след четири месеца изчезна. Беше от скъпа порода, а хората обичат да крадат кученца от скъпи породи. Нищо, че малките момиченца са плакали цяло детство за тях и има да плачат цяло тийнейджърство, след като г-н Похитител на Скъпи Кученца им ги отнеме... Трябва да призная обаче, че и самото кученце беше доста свободолюбиво.. Напразно молих няколко дузини свещички за рожден ден да ми го върнат и накрая заключих: 1. дори кучетата не те обичат истински и си тръгват; 2. желанията са създадени за всичко друго, но не и за да се сбъдват.

Накрая, за 21-вия ми рожден ден - преклонна и крайно неподходяща възраст за сдобиване с кученце - бившият ми приятел ми подари Артур. С него (с бившия ми приятел, не с Артур :) бяхме планирали да си имаме бебе и всъщност кученцето трябваше да послужи като утешителна награда, тъй като той вече чакаше бебе от друга жена. Все пак съм му кучешки благодарна, тъй като Артур ми показа: 1. как се обича истински; 2. желанията нямат ама никаква друга функция, освен да се сбъдват. Оттогава свещичките ми си имат нова задача: да ме съберат с МОМЧЕТО, което обичам. Според повечето ми близки това било невъзможно, понеже той живеел в Америка. Разстоянието до него е 7 931 км - около 48.29 пъти по-малко от разстоянието до Луната. Питах гоогле-то! Доколкото знам, по Луната са се разхождали хора. Следователно, съвсем възможно си е. По-големият проблем е, че разстоянието между моето мислене и неговото е колкото между човешкото мислене и това на мега развития планктон, живеещ в постмодерни условия на някоя далечна планета.

Както и да е. Като издухаме свещичките настрана, цял живот си имах и една друга голяма мечта: като порасна да стана ПИСАТЕЛКА. Да, ама пораснах (май само на гърди и малко на ръст) и никаква писателка не бях станала още. За щастие, така и не успях да се накарам да се занимавам с нищо друго. Седях си и когато не бях заета да се чудя откъде да докопам пари за минимум две кутии цигари на ден, хленчех коолко е трудно да станеш писател в днешно време. И в България. И коолко несправедливи са обикновените хорица към възвишените творчески натури като мен. Те трябва да се потят, за да ни изхранват и да ни издават книгите, албумите или там каквото имаме за издаване. Ако евентуално излезем от възвишеното си състояние на транс и произведем нещо за издаване, де... Иначе - само да ни изхранват.

Всичко се промени. Това не означава, че съм спряла да седя и да се чудя откъде да докопам пари за цигари. Спрях да мечтая да стана писателка обаче. Осъзнах, че не само Паулу Коелю и Дж. К. Роулинг са писатели. Писатели са и всички онези, които си драскат разни неща по салфетки и след това играят баскетбол със салфетките и кофите. И всички онези, които се друсат, оформят в главите си страхотни сюжети, ходят да повръщат, вместо да си ги запишат и... ги забравят. Писател е всеки, който се чувства писател. Когато видех хубава кола, казвах: "Искам това да е мое". Но го казвах по навик, защото бях чула някой друг да го казва. Когато четях хубава книга, си казвах: "Искам ТОВА да е мое". И сърцето ми се свиваше, понеже някой ми беше казал, че това е глупава мечта. Няма какво да си мечтая да стана писателка, тъй като отдавна съм. Само че, чудейки се откъде да докопам пари, за да издам книга, чудейки се дали наистина имам талант и дали ще ме четат, бях забравила да пиша. Е стига съм се чудила вече. Да издам книга, да ме четат и да ме счетат за талантлива би било хубаво, но само толкова. Истински важното е да пиша, защото това е моята професия. И живот. Или поне тази част от него, която зависи от мен.

Много мразя някой да ме пита как се казвам, с какво се занимавам и коя зодия съм, аз да му отговарям, правейки се, че не ми е досадно, а той на свой ред да се прави, че всичко това му е свръх интересно. Изобщо не чувствам себе си в такава ситуация. Когато казвам "Здрасти, аз съм писателка", обаче, наистина се чувствам себе си. Ако ти харесва, опитай и ти. Като малък си мечтаеше да станеш боклукчия? Ами, отивай при Бойко Борисов и му кажи: "Здрасти, аз съм боклукчия". И без това има дефицит. Или пък баРЕлинка? Защо не уведомиш всичките си приятелки? "Здрасти, аз съм барелинка!" Защото ще ти се изсмеят и ще изцвърчат (като при Шекспир - с реплика "настрана"), че ти на токчета не можеш да ходиш, камо ли на палци и че с барелинската поличка ще приличаш на Мис Пиги. А като гледаш балет още настръхваш и ти се иска да си на мястото на барелините... Вътрешно ти си барелинка. Аз пък съм писателка и вече си имам нова мечта: да стана РЕЖИСЬОРКА :)

Това е... Продължавай да духаш!

  П.П. Свещичките, изобразяващи цифри, не се броят - те са за аматьори.  

Наистина си писателка и то добра!Стискам палци да станеш и режисьор.Поздрави за прекрасния постинг!

да, това 6тях да кажа и аз...
спри да ме4тае6 за това - ме4тата ти се е сбъднала...
сега си пожелаи друга ме4та, и... отивай да духа6 све6ти4ките....

Браво, почнах от един твой пост, но се зачетох и в останалите... за сега 5 от 5... красиво мислене, чудесен подбор на думи... да не говорим че повечето неща искам "да ги бях написал аз"... но все пак аз НЕ СЪМ писател, и никога няма да бъда ;)) Но пък си имам други свой мечти...
Успех и занапред, просто не губи музата (или музът ;)

Киро

Няма да описвам надълго и нашироко какво означават коментарите ви за мен и ще кажа само: благодаря много.
Киро, може и да НЕ СИ писател, но очевидно не само писателите вдъхновяват и правят живота на непознатите по-хубав :))